Morcheebaaaaa ……, няма да ва чиба, имате думата ми , просто ще ви попее и толкова. После ми кажете как е!

“Way Beyond” - Затварям очи.
“Let me see” - Да разбира се! Само ми пей!

След приятната събота, прекарана почти до 14.15 в животновъдната ферма се завихри поредната еднообразна и мъчителна седмица, изпълнена с неповторими и нескончателни емоции с моите герои. Гларусчето мръдна в отпуска с оправданието, че има да взима изпит (не знам какъв, но един път се явих по Макроикономика вместо мой приятел във въпросната институция та съм наясно с критериите и цялата им схема), за което получи една седмица за подготовка от Цайко. Но аз вярвам в него, знам че е отличник и ще им докаже на “Онези”, че е не само неотразим Мачо но и способен студент! Адски некоректно от негова страна имайки предвид нещастието на Трола, който остана да се мъчи с контролера на СЪРВЪРА. Този контролер пристигна с цялата джунджурия, грижливо опакован от представителите на IBM за България, но вече втора седмица борбата по подкарването му продължаваше. Даже по едното време се включи и Сланината, но това беше за кратко - погледа го нечовешки и изпълни “кръгом” с цяла паничка червени черешки в копитото след което заседна на хемороидалното столче и заджвака със свинския си хъс.

Около обяд се изсипа цял футболен отбор барабар с резервите. Татко, мама, син и дъщеря плюс консултант, приличащ на таксимитров бизнесмен. Цокера веднага ги засече и подхвана, след светкавичната реакция на Сърмата по ай си кю-то (ай сик тир). Оказа се, че дружинката е дошла за два броя настолни системи и то на изплащане. Таткото през цялото време гледаше разбиращо, майката седеше на един стол в безсъзнание а отрочето повтаряше само: “Ама да е 100 гигабайта харда, ама да е 100 гигабайта харда…” Сделката приключи набързо. Отървахме се от залежалите чарколяци и то благодарение на Цокера и неговото умение да хипнотизира посетителите в офиса.

По-късно на вратата се прозвъня и в комплекса влезе възрастна жена, влачейки количка след себе си и държейки банкнота от 20лв. в едната ръка. Впоследствие се оказа, че има оставен компютър за ремонт и благодарение на качествата на сервизният ни отдел машината беше готова за тестване с отстранени проблеми. Чета аз констатацията - диагностика, преинсталиране не операционна система + запазване на информацията. Тествах машинката и изпратих женицата, за която по време на краткия ни разговор разбрах, че компота е за детето й, което е глухо, а мъжът и е починал. Стана ми адски кофти. Но по-интересното беше разговорът последвал между мен и Сърмата и смятам да ви го цитирам дословно:

- Ти колко пари и взе?
- Ами 20 кинта.
- Е как така ги сметна 20?
- Толкоз, колко да са, а и така пише в програмата.
- Ами за “запазване на информацията” взе ли и пари?
- Не съм, т`ва пари ли струва “copy-paste” ?
- Пак се бъзикаш.
- Хубаво, ето ти 5лв. Не съм такъв изрод.
- Искаш да кажеш, че ние тук сме изроди?
- Не, ти го каза!

В този момент мисля, че щях да повърна!
Отиде ми настроението за един месец напред.

Егати отврата! Едвам се излюпих в 9.05. Въпреки неимоверните ми усилия да забавя времевата крива* през последните 48 часа, днес сутринта с разочарование установих, че безплодните ми опити са довели единствено до огромни тъмни кръгове под очите, подпухали бузи, тотална загуба на ориентация и чуство за отговорност. В крайна сметка за 23 минути успях да се изплицукам, да торпилирам системата от пластмасови тръби в блока (дано комшийката се е насладила на режещия звук от падащи тухли, борещи се с гравитацията), да изгладя ризата и панталона и да се преборя с двете “Смакита” с шоколад, които намерих в шкафа за хляб. (Господ да дава дълъг живот на жената)

Като резултат - 7 минутно закъснение. Все пак 300-те метра до фермата се оказаха проблем, тъй като трябваше благоразумно да изчакам колоната от коли и бакшиши (правя разлика между коли и жълти превозни средства, управлявани от ентусиазирани злета, оборудвани с тайна апаратура тип “помпа”). Хавал да ни е кмета, какви улици, каква организация на движението и каква синхронизация на светофарните уредби. Евала батка! Да искаше нямаше да можеш да постигнеш ефекта!

Влязох като шеф в свинекомплекса. Сърмата ме поздрави с чукане по часовника и тъп поглед. Тя така си гледа по принцип, но тази сутрин имаше и нещо друго…. Днес уважаеми мои читатели, критици и почитатели, днес дами и господа пристигаше СЪРВЪРА! Още в петък станах неволен свидетел на безпрецедентната продажба на този IBM от нисък клас. Цокера така умота един апльо, че няколко минути след разговора гледах като теле, мъчейки да си обясня и анализирам ситуацията. Рибката лапна така здраво, че ми стана жал за нея. Все пак си купи машина за пет бона, която щеше да изпълнява заявки за принтиране от ай-пи адреси на офиси в страната с помощта на ремуут десктоп услугата на Micro$oft. Със задачата доста успешно би се справила настолна домашна система, закупена в последните 2-3 години, но както се сещате на доста по-приемлива цена. Е не е същото, защото сега си имаше чисто нов черен IBM с мъркащ Xeon в утробата, готов да се справи с изчисляването на треакторията, извеждането в орбита и приземяването на ракета, който щеше да принтира?

Не след дълго на вратата се появи винаги усмихнатият и позитивен куриер. Днес имаше непосилна задача. Кашон, голям колкото самият него! На драго сърце проявих инициатива да помогна. Щях да си спестя поне 5 минути присъствие в комплекса и като бонус - приятен и разтоварващ разговор с човек, необременен от простотията в миризливия апартамент, носещ името Офис. Както и предполагах се оказа, че проблема не е в килограмите а в габаритите на чудото. От там нататък го поеха “магьосниците” от сервиза - Трола и Гларуса………..

*Измерението, в което настъпват промени и което измерва продължителността на състоянията. Съвременната физика разглежда времето като измерение на пространство-времето, като точното му направление е относително (зависи от инерционната отправна система)